Ezekiel 24

1И биде към мене слово Господне в деветата година, десетия месец, в десетия ден на месеца:

2 ^a сине човешки! запиши си името на тоя ден, на тоя същи ден: в тоя същи ден вавилонският цар ще настъпи против Иерусалим.

3 И изречи против размирния дом притча, и кажи им: тъй казва Господ Бог: тури котел, тури и налей в него вода;

4 ^b тури в него късове месо, всички най-добри късове, бедра и плешки, и напълни с отбор кости;

5 вземи отбор овци, и наклади под тях кости и вари, докато и костите се разварят в него.

6 ^c Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! Горко на котела, в който има бигор и от който бигорът му не се махва! Къс по къс го изхвърляйте из него, без да избирате по жребие.

7 ^d Защото кръвта му е сред него; той я остави на гола скала; не върху земята я пролива, дето би могла да се покрие с прах.

8 За да възбудя гняв за извършване отмъщението, Аз оставих кръвта му на голата скала, за да се не укрие тя.

9 ^e Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! И Аз ще наклада голям огън.

10 Притури дърва, разпали огън, развари месото; нека всичко се сгъсти, и костите да се изгорят.

11 И кога котелът остане празен, тури го върху въглища, да се нагорещи, и да се нажежи медта му, и нечистотата му да се стопи в него, и всичкият му бигор да изчезне.

12 Трудът ще бъде тежък; но многото му бигор не ще се махне от него; и в огъня бигорът му ще остане на него.

13 ^f В твоята нечистота има такава гнусотия, че колкото и да те чистя, ти все си нечист; от твоята нечистота ти и занапред не ще се очистиш, докле не утоля върху тебе яростта Си.

14 Аз, Господ, Аз говоря: това ще дойде, и Аз ще го извърша; не ще отменя, не ще пощадя и не ще се смиля. Според твоите пътища и според твоите дела ще те съдя, казва Господ Бог.

15 И биде към мене слово Господне:

16 ^g сине човешки! ето, Аз чрез пораза ще ти взема утехата на твоите очи; но ти не тъжи и не плачи, и сълзи не проливай;

17 ^h въздишай мълчаливо, не оплаквай умрелите; но си връзвай превръзка и обувай нозете си с твоите обуща, брадата си не закривай и хляб от чужди не яж.

18 И след като сутринта говорих на народа, вечерта умря жена ми, и на другия ден направих тъй, както ми биде заповядано.

19 И каза ми народът: няма ли да ни кажеш, какво значение има за нас това, що вършиш?

20 И отговорих им: към мене биде слово Господне:

21 кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отдам на поругание Моето светилище, опора на силата ви, утеха на очите ви и радост на душите ви, а вашите синове и вашите дъщери, които оставихте, ще паднат от меч.

22 ⁱ И вие ще вършите същото, що върших аз; брадата не ще закривате и хляб от чужди не ще ядете;

23 ^j и превръзките ви ще бъдат на главите ви, и обущата ви – на нозете ви; не ще тъжите и плачете, а ще чезнете от вашите грехове и ще въздишате един пред други.

24 ^k И ще ви бъде Иезекиил личба; всичко, що той е вършил, и вие ще вършите; и кога се сбъдне това, ще познаете, че Аз съм Господ Бог.

25 ^l А колкото за тебе, сине човешки, то в оня ден, кога взема от тях украсата на славата им, утехата на очите им и радостта на душите им, синовете им и дъщерите им, –

26 ^m в оня ден ще дойде при тебе спасилият се оттам, за да ти извести в ушите.

27 ⁿ В оня ден при тоя спасилия се ще се отворят устата ти, и ти ще говориш и не ще бъдеш вече безмълвен, и ще бъдеш тям личба, и ще познаят, че Аз съм Господ.